покуцал

Речник на българския език

1. покуцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покуцал е производна форма на покуцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покуцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покуцал е производна форма на покуцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покуцал — мин. деят. св. прич. м. р.

покуцал е производна форма на покуцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. покуцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

покуцал е производна форма на покуцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).