покуца

Речник на българския език

1. покуца — сег. вр., 3 л., ед. ч.

покуца е производна форма на покуцам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. покуца — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

покуца е производна форма на покуцам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. покуца — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

покуца е производна форма на покуцам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).