покръстил

Речник на българския език

1. покръстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покръстил е производна форма на покръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покръстил — мин. деят. св. прич. м. р.

покръстил е производна форма на покръстя (мин. деят. св. прич. м. р.).