покрусил

Речник на българския език

1. покрусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покрусил е производна форма на покруся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покрусил — мин. деят. св. прич. м. р.

покрусил е производна форма на покруся (мин. деят. св. прич. м. р.).