покорѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
покорѝтелят, покорѝтеля, мн. покорѝтели, м. Човек, който покорява, превзема някого или нещо. Покорител на диваците. Покорител на жени. Покорители на върхове.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- покоритил
- покурител
- покуритил
- пукорител
- пукоритил
- пукурител
- пукуритил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ко-ри-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | по-ко-ри-те-ля | |
| пълен член | по-ко-ри-те-лят | |
| мн.ч. | по-ко-ри-те-ли | |
| членувано | по-ко-ри-те-ли-те | |
| бройна форма | по-ко-ри-те-ли | |
| звателна форма | по-ко-ри-те-лю | |