поколебал

Речник на българския език

1. поколебал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поколебал е производна форма на поколебая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поколебал — мин. деят. св. прич. м. р.

поколебал е производна форма на поколебая (мин. деят. св. прич. м. р.).