поклонил е

Речник на българския език

1. поклонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поклонил е е производна форма на поклоня се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поклонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поклонил е е производна форма на поклоня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).