поклатил съм

Речник на българския език

1. поклатил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поклатил съм е производна форма на поклатя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поклатил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поклатил съм е производна форма на поклатя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).