поклатило

Речник на българския език

1. поклатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поклатило е производна форма на поклатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поклатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поклатило е производна форма на поклатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).