поклатили

Речник на българския език

1. поклатили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поклатили е производна форма на поклатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поклатили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поклатили е производна форма на поклатя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).