поклатила

Речник на българския език

1. поклатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поклатила е производна форма на поклатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поклатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поклатила е производна форма на поклатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).