поклатело

Речник на българския език

1. поклатело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поклатело е производна форма на поклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поклатело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поклатело е производна форма на поклатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).