поклатели

Речник на българския език

1. поклатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поклатели е производна форма на поклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поклатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поклатели е производна форма на поклатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).