поклатела

Речник на българския език

1. поклатела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поклатела е производна форма на поклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поклатела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поклатела е производна форма на поклатя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).