поклател

Речник на българския език

1. поклател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поклател е производна форма на поклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поклател — мин. деят. несв. прич. м. р.

поклател е производна форма на поклатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).