покиснел

Речник на българския език

1. покиснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покиснел е производна форма на покисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покиснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

покиснел е производна форма на покисна (мин. деят. несв. прич. м. р.).