поквичи

Речник на българския език

1. поквичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поквичи е производна форма на поквича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поквичи — повелително наклонение, ед. ч.

поквичи е производна форма на поквича (повелително наклонение, ед. ч.).