поквичеше

Речник на българския език

1. поквичеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поквичеше е производна форма на поквича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поквичеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поквичеше е производна форма на поквича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).