поквичало е

Речник на българския език

1. поквичало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поквичало е е производна форма на поквича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поквичало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поквичало е е производна форма на поквича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поквичало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поквичало е е производна форма на поквича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).