покварил

Речник на българския език

1. покварил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покварил е производна форма на покваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покварил — мин. деят. св. прич. м. р.

покварил е производна форма на покваря (мин. деят. св. прич. м. р.).