покашлял си

Речник на българския език

1. покашлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

покашлял си е производна форма на покашлям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. покашлял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

покашлял си е производна форма на покашлям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. покашлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

покашлял си е производна форма на покашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).