покашлял е

Речник на българския език

1. покашлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покашлял е е производна форма на покашлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покашлял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покашлял е е производна форма на покашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покашлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покашлял е е производна форма на покашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).