покашляло е

Речник на българския език

1. покашляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покашляло е е производна форма на покашлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покашляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покашляло е е производна форма на покашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покашляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покашляло е е производна форма на покашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).