покашляло

Речник на българския език

1. покашляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покашляло е производна форма на покашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покашляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покашляло е производна форма на покашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покашляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

покашляло е производна форма на покашлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. покашляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покашляло е производна форма на покашлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).