покашляла

Речник на българския език

1. покашляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покашляла е производна форма на покашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. покашляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покашляла е производна форма на покашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. покашляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

покашляла е производна форма на покашлям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. покашляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

покашляла е производна форма на покашлям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).