покашлял

Речник на българския език

1. покашлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покашлял е производна форма на покашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покашлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покашлял е производна форма на покашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покашлял — мин. деят. св. прич. м. р.

покашлял е производна форма на покашлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. покашлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

покашлял е производна форма на покашлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).