покашлювал е

Речник на българския език

1. покашлювал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покашлювал е е производна форма на покашлювам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покашлювал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покашлювал е е производна форма на покашлювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покашлювал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покашлювал е е производна форма на покашлювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).