покашлювало съм

Речник на българския език

1. покашлювало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

покашлювало съм е производна форма на покашлювам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. покашлювало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

покашлювало съм е производна форма на покашлювам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. покашлювало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

покашлювало съм е производна форма на покашлювам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).