покашлювало е

Речник на българския език

1. покашлювало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покашлювало е е производна форма на покашлювам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покашлювало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покашлювало е е производна форма на покашлювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покашлювало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покашлювало е е производна форма на покашлювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).