покахърил

Речник на българския език

1. покахърил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покахърил е производна форма на покахъря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покахърил — мин. деят. св. прич. м. р.

покахърил е производна форма на покахъря (мин. деят. св. прич. м. р.).