покатоличвало

Речник на българския език

1. покатоличвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покатоличвало е производна форма на покатоличвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покатоличвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покатоличвало е производна форма на покатоличвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покатоличвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

покатоличвало е производна форма на покатоличвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. покатоличвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покатоличвало е производна форма на покатоличвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).