покатерил е

Речник на българския език

1. покатерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покатерил е е производна форма на покатеря се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покатерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покатерил е е производна форма на покатеря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).