покатерило е

Речник на българския език

1. покатерило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покатерило е е производна форма на покатеря се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покатерило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покатерило е е производна форма на покатеря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).