покатерила

Речник на българския език

1. покатерила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покатерила е производна форма на покатеря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. покатерила — мин. деят. св. прич. ж. р.

покатерила е производна форма на покатеря се (мин. деят. св. прич. ж. р.).