покатери

Речник на българския език

1. покатери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

покатери е производна форма на покатеря се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. покатери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

покатери е производна форма на покатеря се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. покатери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

покатери е производна форма на покатеря се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. покатери — повелително наклонение, ед. ч.

покатери е производна форма на покатеря се (повелително наклонение, ед. ч.).