покатерели

Речник на българския език

1. покатерели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

покатерели е производна форма на покатеря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покатерели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

покатерели е производна форма на покатеря се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).