покатерел

Речник на българския език

1. покатерел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покатерел е производна форма на покатеря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покатерел — мин. деят. несв. прич. м. р.

покатерел е производна форма на покатеря се (мин. деят. несв. прич. м. р.).