поканили

Речник на българския език

1. поканили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поканили е производна форма на поканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поканили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поканили е производна форма на поканя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).