поканила съм

Речник на българския език

1. поканила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

поканила съм е производна форма на поканя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. поканила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

поканила съм е производна форма на поканя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).