поканила е

Речник на българския език

1. поканила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поканила е е производна форма на поканя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поканила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поканила е е производна форма на поканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).