покалугеряло

Речник на българския език

1. покалугеряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покалугеряло е производна форма на покалугеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покалугеряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покалугеряло е производна форма на покалугеря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).