покалугеряла

Речник на българския език

1. покалугеряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покалугеряла е производна форма на покалугеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. покалугеряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

покалугеряла е производна форма на покалугеря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).