покалугерял

Речник на българския език

1. покалугерял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покалугерял е производна форма на покалугеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покалугерял — мин. деят. несв. прич. м. р.

покалугерял е производна форма на покалугеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).