покалугерявало си

Речник на българския език

1. покалугерявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

покалугерявало си е производна форма на покалугерявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. покалугерявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

покалугерявало си е производна форма на покалугерявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. покалугерявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

покалугерявало си е производна форма на покалугерявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).