покалугерявало

Речник на българския език

1. покалугерявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покалугерявало е производна форма на покалугерявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покалугерявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покалугерявало е производна форма на покалугерявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покалугерявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

покалугерявало е производна форма на покалугерявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. покалугерявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покалугерявало е производна форма на покалугерявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).