покалугерявал

Речник на българския език

1. покалугерявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покалугерявал е производна форма на покалугерявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покалугерявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покалугерявал е производна форма на покалугерявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покалугерявал — мин. деят. св. прич. м. р.

покалугерявал е производна форма на покалугерявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. покалугерявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

покалугерявал е производна форма на покалугерявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).