покалугерил съм

Речник на българския език

1. покалугерил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

покалугерил съм е производна форма на покалугеря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. покалугерил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

покалугерил съм е производна форма на покалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).