покалугерил си

Речник на българския език

1. покалугерил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

покалугерил си е производна форма на покалугеря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. покалугерил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

покалугерил си е производна форма на покалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).