покалугерил е

Речник на българския език

1. покалугерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покалугерил е е производна форма на покалугеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покалугерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покалугерил е е производна форма на покалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).