покалугерило е

Речник на българския език

1. покалугерило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покалугерило е е производна форма на покалугеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покалугерило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покалугерило е е производна форма на покалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).